Ако го срещнеш
случайно на улицата, последното нещо, което ще си помислиш за него е, че този
широко усмихнат синеок мъж е враг номер едно на наркотрафикантите в България.
Въпреки, че е само на 40, Стефан Бакалов има 20- годишен опит в залавянето на
криминалните пратки и в момента е шеф на отдела за борба с наркотрафика на
летище София. Благодарение работата, която той и хората му вършат, в
последните 1-2 години нашата мила
аерогара се превръща от лесен канал за
пренос на наркотици във зона пердута за
преносвачите на „по-ценен” товар.
За тръпката да
откриеш „мулето”и за митовете около
наркомитничарите със Стефан Бакалов разговаря Диана Алексиева.
Да започнем с
рутината. Как минава един твой ден на летище София?
Обикновено отивам към 8 часа на работа. Първо си проверявам
мейлите които всяка сутрин са поне 30 - от чужбина.
Това е информация, която получавам от всички летища от Европа и света –
свързана е с наркотрафиканти ,организации, разкрития на наркотици и сигнали.
След това проверявам какво се е случило предишната вечер и рано сутринта, какви
рискови пътници са заминали, какви пратки се очакват да минат, правя разбор,
провеждам срещи с други служби и почвам да помагам за най-различни проверки.
Това е най интересната част. Там е екшънът, всичко друго е сухата част.
Каза рискови пътници.
Колко такива пътници минават през вас на ден?
Ежедневно следим заминаването и пристигането на повече от
2000 човека. Разбира се, едни отпадат. За наша радост , през последните една
две години при нас пристигат празни куриери, тези които вече са разтоварили.
Тоест, заминали са оттук за Латинска Америка,
на връщане разтоварват наркотика в страна от Европа и се връщат празни. Отиват
да припечелят нещо и се връщат с парите, които не са много. Примерно 2-3 хиляди
евро.
Какъв е профилът на
рисковия пътник?
Лошото е ,че профилът вече е много широк. Имахме периоди, в
които куриерите бяха от 25 до 40 години. Сега имаме такива на по 72-73 години,
а долната граница е паднала до 18 години. И това е много страшно. Вече възрастовата
граница не е определяща за профила. А иначе хората, които пренасят наркотици са
няколко вида. Повечето, естествено, го правят за пари. Обикновено са хора от
провинцията. Взели са заем от хиляда лева да речем и не могат да го върнат. За
тях това са много пари. И тогава се появява някой и ги изнудва – казва им –
свърши тази работа, така ще си върнеш парите и ще спечелиш още хиляда лева. И
той няма друг избор.
Другата категория са комарджиите. Млади момчета и момичета,
които са занимават с комар или играят в казино. Отиват в казиното и започват да
играят. И да губят. А там си има специални хора ,които ги следят. И така те
губят, губят, взимат пари от тези хора и така в един момент се оказват дължащи
пари и вербувани.
Има и трета категория. Това са хора, които го правят от
незнание и от наивност.
И една четвърта категория, която се среща по-рядко. За нея
ще ти дам пример. Преди известно време едно хубаво момиче от София, с добра
професия, с висше образование, с няколко езика се влюбва в един турски гражданин.
Той изглежда приказно красив, приказно богат, приказно добър, въобще всичко
като в приказките. Започват връзка, той я завежда в Турция на гости и и обещава
после да я заведе и в Испания. В Турция се разхождат по магазините и той и
купува всичко – този парцал, онзи парцал, каквото поиска. Накрая и казва „Ти с
какво ще ги занесеш всички тези дрехи? Искаш ли да ти дам един куфар?” . Тя
,естествено приема и си пристига в София с пълния куфар Освен с дрехи обаче,
той е пълен с хероин. Има двойно дъно, и когато няколко дни по-късно той и се
обажда от Испания, за да я повика, ние я хващаме на летището. Ето това може да
се случи на всеки – влюбваш се, подвеждат те , лъжат те...
Но това са редки случаи, обикновено мотивът са парите. Така
наречените „мулета” обаче не печелят много пари, парите отиват при
организаторите. Те имат верига от „мулета” и печелят от тях. Оказва се, че
българските „мулета” са доста евтини и работят по цял свят.
Става ли ти жал за „мулетата”
понякога?
Да, всеки път. Всеки един куриер или муле е жертва
Къде крият
наркотиците най-често?
Пътниците, които пренасят наркотици са много изобретателни.
Лошото е, че това което те правят, ние вече го знаем ,защото то се е случило
вече някъде другаде по света.
А иначе, например куфарът предлага много места за укрити. Имали
сме случаи, в които колелцата са направени от кокаин, отгоре само фолио и
пластмаса. И то от големите колелца – 200 грама отпред, 200 - отзад, това са си
400 грама кокаин. И то не от този ,който е тук, а такъв с чистота 50- 60
процента. Или пък дръжката е излята от кокаин, а отгоре пластмаса. Знаеш, на
всяко летище отварят куфара, преглеждат го, много рядко се преглеждат другите
му части.
Крият се наркотици и в храна например – в салама,
кашкавал...това не е много умно. Или в
цигари – стек, в който кутиите са с цигари, а цигарите – с марихуана. Хитро, но
пък мирише. И той, като го е правил вкъщи, не се е сетил за това. Има неща,
които са малко прозаични, но човек когато, го мисли, си мисли че той го измисля
за първи път.
Най-трудно е да хванем така наречените пътници „ гълтачи”.
Трябва да го закараш на рентген, тоест трябва да си почти сигурен, че той е
погълнал нещо. Обикновено това „нещо” е кокаин. Дрогата се в специални капсули, те си имат преси, които ги правят, и човекът поглъща между 20 и 80 капсули. Една от тях е 10
грама. Слагат пред гълтача една купа и той поглъща колкото може. Но понеже това
може да отнеме няколко часа, много е важно да не се разсейва и да брои. Да брои
колко гълта, за да преброи после колко излиза. Дори само една капсула да
остане, той е пътник. 3-4 дни след поглъщането, капсулата се разтваря, кокаинът
достига до тялото и никой не може да ти помогне. Това е страшен шок за
организма.
Как реагират
„мулетата” ,като ги хванете?
Зависи. Има такива,
които започват да плачат, други, които се затварят и стават агресивни, такива които веднага налитат на бой. Много различни
реакции.
Случвало ли ти се е
да хванеш твой познат при опит да пренесе наркотици?
За щастие моите приятели не се занимават с такива неща. Но
аз вече започвам да познавам и всички
наркотрафиканти – знам къде живеят, къде
се движат, какво правят...
А те познават ли те?
Разбира се.
Това не те ли
притеснява?
Това е моята работа. Те знаят, че аз работя това нещо. Аз знам,
че те работят онова нещо. Ако аз съм по – хитър и ги хвана - добре, ако те са
по хитри и ми избягат – ок.
Има няколко мита,
които съм чувала за наркомитничарите?
Първият е ,че вие също вземате наркотици?
Ние сме наркомитничари – за да станеш такъв , едно от
условията е ,че ти няма как да се занимаваш с такива работи. Имаме си механизми
за защита и смея да твърдя, че те са много ефикасни.
Втори мит е, че сте
корумпирани?
Широко известно е ,че има много митнически служители
милионери. Но в моя отдел има служители, които са бедни. Ама в истинския
смисъл. Имам колега, който сам гледа трите си деца с 500 лева заплата.
Да, те работят в среда, в която се изкушават. Но не можеш да
вземеш пари, за да пуснеш куриер. В момента, в който вземеш пари, за да пуснеш
наркотици, ти си пътник. Тия пари ще ги взимаш един, два, три пъти. Първо
- вероятността да те хванат колегите ти
е огромна, второ - вероятността да те убият след като си взел няколко пъти
пари, за да ти запушат устата е 100 процента. Никой няма да остави служител,
който взима пари за наркотици жив дълго време. Защото предателят веднъж, става
предател втори път.
Ти самият имал ли си
такива предложения?
Конкретни не.
Как си почиваш?
Това лято за първи път от 15 години бях един месец отпуска.
Преди това съм имал максимум 10 дена. Иначе
с колегите имаме отбор по футбол и всеки уикенд играем. Или пък карам колело. И
чета много, всякакви книги - за религия, политика, история. Естествено всичко
това, когато не съм с двете си дъщери.
Можеш ли да стреляш?
Да.
Налагало ли ти се е?
Да.
А по теб стреляли ли
са?
Да. Преди много години. Във връзка с работата ми.
Наркотици опитвал ли
си?
Не. Страх ме е. Човешката душа е слаба.
Диана Алексиева за списание "Макс" - октомври 2010
снимка : личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар